Фондация Лале отблизо – част 3

Представяме Ви и последната част от материала, посветен на Фондация Лале. Скоро очаквайте още интересни неща от „кухнята“ на друга голяма фондация, а до тогава – приятно четене!

Да бъдеш един от малкото финансови инструменти за НПО в България

Като финансираща организация за Фондация Лале е важен примерът, който дава.

„Не ползваме програми, които са отворени за България, не сме се конкурирали с организациите, които финансираме. Искаме да помогнем допълнително и си даваме сметка, че нуждите са много по-големи.“ – отбелязва г-жа Петкова

Колкото по-ограничени са ресурсите, толкова по-важен е начинът, по който те се изразходват. Работата на организациите в мрежи, партньорството с други донори са от огромно значение за качеството на осъществяваните дейности. Днес Фондация Лале се стреми да задава първия тон на финансираните организации в тези процеси.

 

Да бъдеш оператор на такъв Фонд

На края на срещата ни, попитах г-жа Мария Петкова какво е нейното лично усещане като част от екипа на Фондация Лале. Отговорът беше много спонтанен, искрен и красноречив. Затова споделям собствените и думи:

Отговорността е едната страна, но е много по-голямо удовлетворението от контактите с хора и организации, които вършат най-разнообразна работа, фантастична работа! Ден след ден в своя град те тихичко променят живота на хората и това, което правят има значение. Правят го със сърцата и ръцете си, което е много трудно и е прекрасно когато можем да им помогнем – с информация, подкрепа, обучение. Това е най-страхотното – месец след месец и година след година да виждаш как по един човешки начин се случва промяната. Най-хубавото е това да се срещаш и да общуваш с хора, които знаят повече, могат повече и помагат повече поради съвместната ни работа. Препредаването на всичко и повторението и завъртането на това колело – научено и споделено!“

zx500y290_1971566

Разликата преди и сега

Няколко пъти по време на разговора ни, г-жа Петкова спомена думата промяна. Тя сподели, че екипът на фондацията дори не си спомня какво е било преди 15 години в България. Но една съществена промяна е съществуването на гражданския сектор с хората в него. Има колебания и проблеми, но той присъства като обективна даденост, сила, която не може да бъде отхвърлена. Много сфери от живота в държавата  са немислими  без гражданския сектор с огромното количество обучени професионалисти, които постигат нещата. Освен това, той придобива и все по-добър образ извън България, като се осъществяват сериозни партньорства с организации в Европейския съюз и по света! Възможността за напредък остава в ръцете на всички нас.

Автор на статията: Анна Мангалова