Фондация Лале отблизо

Екипът на За Фондовете online се стреми не само да представя актуалните предложения за финансиране, но и да предлага информация за работата и проблемите в гражданския сектор. Ето защо в поредица от няколко статии ще Ви запознаем с Фондация Лале, която отвори вратите си за нас!

Срещата ми с г-жа Мария Петкова от Фондация Лале се оказа един от онези тихи и спокойни разговори, в които се изказват малките, но важни неща за работата и развитието на гражданските организации в България. Неща, които обикновено се знаят, но рядко се изказват гласно. Следващият материал е кратък разказ, представящ Фондация Лале през годините, както и образът на неправителствените организации и техния напредък от погледа на един от успешните фондове в страната.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Г-жа Мария Петкова. Снимка: Личен архив

Началото

За да се достигне до това, което е днес Фондация Лале, екипът на организацията започва да работи заедно години по-рано. През май 1997г. това се случва със стартирането в България на програмата Обединени Холандски Фондации за Централна и Източна Европа. Нейна основна цел е да подкрепи гражданския сектор в началото на неговото развитие, да спомогне за изграждането капацитета на неправителствените организации и да даде тласък за стартирането на първите програми. И макар по това време да изглежда, че водещото са парите, които се отпускат, скоро става ясно огромното значение на информацията, която чуджестранните колеги донасят. Уменията и разбирането защо дадено нещо се прави, как се прави и кое е важното когато се работи в името на определена кауза.Така за 10 години Обединените Холандски Фондации предоставят директно финансиране на стойност 10 милиона лева за граждански организации из цялата страна, а заедно с това се организират устойчиви обединения от хора, мотивирани да работят и за напред.

В името на бъдещото развитие и в отговор на продължаващите нужди, екипът на организацията прави решителната крачка да обособи Фондация Лале като независима в България, без директен достъп до външно финансиране. През първите 10 – 12 години от своето развитие фондацията целенасочено финансира програми за граждански организации, свързани със създаването на нови социални услуги и с разширяване на съществуващите такива. Това трябва да се случва като нещо съществено различно от предлаганите тогава социални помощи. Важна цел е да се изгради социална ангажираност между различните групи в обществото. Така се създават първите центрове за деца с увреждания, за жени и деца, жертви на насилие, деца в риск, а по-късно са финансирани и първите дневни рехабилитационни центрове за хора с увреждания.

„Работихме с надежда за промяна – споделя г-жа Петкова – но се оказа, че това е само първата стъпка, едно „отваряне на очите“ за това как трябва да се развиват социалните услуги.“

Голяма част от работата е насочена към изграждането капацитета на неправителствените организации, създаването на добри материални бази и устойчиви дейности, които се извършват. Това дава своя резултат – през 2003-2004г. оценка на външен консултант показва, че над 85% от финансираните организации продължават да работят за същата дейност, в същите населени места, за повече хора и по-добре. Например организации, започнали като родителски от смействата на деца с увреждания, по-късно разширяват дейността си като разбират и нуждата от центрове за възрастни със същите проблеми.

лале
Проект на годината. Снимка: Български дарителски форум

Първите програми

Определящи за посоката на развитие на Фондация Лале, както и за всяка една фондация са програмите, които тя предлага. Затова и първите такива тук са свързани с добиването на умения и обмяната на опит между хората и организациите още в началото на тяхното развитие. Защото само върху такава основа те биха могли по-късно да осъществяват все по-мащабни проекти и да усвояват все по добре получаваните ресурси.

Важна програма, която започва от самото начало и не е свързана с директно финансиране е „Научено и споделено“. Най-доброто нещо, с което една организация може да помогне на друга, са научените от живота уроци. Поради това Фондация Лале организира ежегодно тематични работни срещи, на които събира на едно място подпомаганите от нея организации. Това им дава възможност да научат кои са най-ефективните методи за работа като общ процес с финансирането. Защото само по себе си то не води до резултати. Промяната идва от хората и способността им да се усъвършенстват и още повече да умеят да предават това и на околните, особено на пряко засегнатите от даден проблем групи.

Друга интересна програма е тази за малките грантове. Тя е замислена като инструмент за неправителствените организации в малките населени места и за новите такива, които са без опит в работата в социалната сфера. Идеята е да има от къде да започнат, да усетят нещата на практика, да се научат. Много от тях след това се уголемяват и правят по-големи проекти. А за някои малките грантове си остават просто такива. Но в едно село, например, дори това променя целия му живот. Обединява група от хора, които променят нещо. Три компютъра и интернет за местното читалище улесняват не само достъпа до информация и работата с документи, връзката с близките, заминали за чужбина, но и трайно ангажират хората с проблемите на населеното място.

През 2005г. стартира конкурсът „Проект на годината“. Покрай всяко финансиране екипът на фондацията се сблъсква с момента на оценяване на силните и слабите странина един проект и евентуалните рискове. След това се правят и срещи с организациите на място, говори се с хората.

Г-жа Мария Петкова коментира  „Ние знаехме за много интересни, смислени проекти, които се случват в България всяка година, както финансирани от нас, така и от други донори. В публичното пространство обаче това по никакъв начин не се отразява.“.

Затова се ражда този конкурс. За да се покажат хората, които работят за най-различни каузи, но в крайна сметка толкова много си приличат. В промяната, която носят, в усещането за общност. Оценявайки проектите, които единствено могат да се разглеждат по обективни критерии, конкурсът всъщност оценява хората зад тях.

„Парите и донорите не могат да променят реално нищо без хора със сърца и умове, които оказват конкретна подкрепа.“ – казва г-жа Петкова.

Следва продължение…

Автор на статията: Анна Мангалова